Един човек без дом се скитал ..вървял през дъжд и през мъгла ...и студ и жега бил опитал и страх и болка и тъга .
Не бил избранник на съдбата и с нищо ценно не блестял ,
минавал ...движил се в тълпата ... и сам в самота живял.
Заспивал сам и нищо не сънувал , мечтаел простички неща
за дом , за покрив дето да нощува , огнище с много топлина.
Ведъж в съня му слязъл светъл ангел на ангелски му промълвил : човече , Бог ти чу молбата и прати ме да долетя ...кажи каква ти е мечтата и аз ще я осъществя.
Човекът не повярвал , така бил изумен ...нима съм толкоз важен ,че пращат ангели за мен ...не вярвам ти ме лъжеш , измамен демон си прикрит ..дошъл си за да ме обвържеш...да ме ограбиш и унищожиш.
Аз искам ти да ми докажеш , ако е вярно - ще ми разрешиш крилети ти да взема за да не отлетиш.
- Вземи ги , но те моля ..внимавай де ще ги държиш , ако със алчност ги погледнеш крилете ми ще изгориш.В крилете е душата на всяка ангелска душа ...в ръцете си ще вземеш ключа и на живота ми и на смърта.
И сбъднал ангела мечтите ..дори звезда му подарил ..изпълнил със усмивки дните с любов сърцето озарил.
Човекът пак се засъмнявал ...и казал си :добре ми е така ..дали не би тук ангела останал , ако крилата му унищожа ...И в миг крилата изгорели ...и жален стон се чул в нощта ...разкъсан ангела се свлякъл останал без душа
Очи човешки ненаситни , убиващи със егоизъм ...сто демона във вас са скрити ...да кършат ангелски крила.
И поруган и обезсилен , изпълнен със безмълвен плач ...тъй не разбран и тъй обиден невидим ангела стоял...
Съмненията винаги убиват ... оставят храма запустял.
Няма коментари:
Публикуване на коментар